21:05:08г.
Здрасти...
Тъкмо четох дневника на Поля...и едно нещо ми направи впечатление-тя иска за една година да прави каквото си иска.Не можах там да изкоментирам това нещо,тъй като сама забраних да се пише в чужди теми,за това ще го направя тук.Обожавам да правя каквото и искам и да съм свободна.Искам всички да ме оставят на мира и наистина да правя каквото,ама каквото ми дойде ма ума,но си мисля...ако всичко ни беше позволено,ако нямаше пречки и т.н. живота щеше ли да е толкова интересен?Та ако ставаше каквото искаме нямаше да има и мечти!Щяхме да получаваме всичко...и просто нямаше да е интересно.Няма да има за какво да се борим,ако всичко става както пожелаем.С едно щракване на пръсти...Искам да отида в гората,а не ме пускат.Излизам и...има някаква тръпка.А тази тръпка нямаше да я има,ако не питах никой и излизах...Малко объркано,но давам пример.На мен ми позволяват да ходя където си искам и някак си понякога не ми е интерсено.За мен е важна тръпката,малкото...А ако правехме каквото си искаме тази тръпка нямаше да я има...и щеше да цари една анархия в целия свят...Ако всички хора правеха каквото си искат?Дори е невъзможно да си го преставя,а сама не виждам границите на въображението ми...толкова е...странно.
Винаги когато се замисля,че искам нещо да е различно в главата ми идва една мисъл,че не случайно е така.И се замислям какво щеше да бъде,ако беше както аз исках.Не ми харесва.И оставям всичко както е...и се радвам на живота...